Page 196 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

корона над храма. По клоните му бяха останали едва ня-

колко жълти листа – повечето от тях бяха изпопадали. И на
Вълкадин му се стори, че листата, дето бяха по пода, бяха
старателно подредени – всичките в една посока, та прили-
чаха на дебел жълто-кафяв килим, от който се носеше ми-
рис на влага и гнила растителност. Тая миризма удари ли-

цето на Вълкадин още щом той мина портата, та навлезе в
двора. А в близост до ореха и водата имаше аязмо и водата,
която течеше от него, клокочеше монотонно и приятно –
със звук, що носеше на душата на Вълкадин смирение и

спокойствие.
– Внесете Кръстан в храма – нареди Боян на мъжете,
които носеха тялото на войводата.
И в параклиса изпървом влязоха хайдутите, които но-

сеха Кръстан, а после тях и Стойко Глог, Боян и Вълкадин.
Храмът бе малък и не можеше да побере всички таксидиоти
и хайдути, та повечето останаха да чакат отвън.
Вътре бе топло. Въздухът бе тежък и носеше мирис на

тамян и восък. И тук стенописите бяха стари и на места –
унищожени. И целият параклис бе пълен с икони на све-
теца, чието име носеше и манастирът. Стари икони, доне-
сени навярно от различни хора през годините.
И от всички тях гледаше Свети Мина – белобрад ста-

рец, възседнал бял кон и въоръжен с дълго копие.

194