Page 198 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

събуди, дишайки тежко – някои от раните му още бяха от-

ворени и всяко вдишване бе придружено от болка, която го
караше да стене и да стиска зъби.
– Вениамине… – рече Кръстан, като видя Боян до себе
си. – Татко Бояне…
– Недей да се мъчиш, Кръстане – му каза Боян. – Имаш

нужда от почивка.
– Очите ти… Какво е станало с тях? – го пита Кръстан,
та така Вълкадин разбра, че Боян невинаги е бил сляп и вой-
водата невинаги го е знаел като слепец.

Боян обаче не отвърна на въпроса на Кръстан. Само на-
реди на останалите да излязат.
И Вълкадин – също като Стойко Глог и хайдутите и
таксидиотите, напусна храма. В него останаха само Кръс-

тан и Боян – последният трябваше да се погрижи за раните
на войводата.
И Вълкадин отново се намери на двора на манастира.
Там слънцето вече печеше, та бързо стопли лицето му. Като

му стана приятно, той отиде до дънера на стария орех.
Седна сред дебелия пласт изпопадали листа, та се облегна
на дървото. Затвори очи и както бе твърде изморен, заспа
само след няколко мига.
И сетне засънува сън, който бе като видение, та Вълка-

дин изпървом не можеше да осъзнае, че това, което вижда,
не е истина.

196