Page 203 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Само за тебе и Кръстан винаги съм палил по една

свещ. И винаги съм я слагал горе – на многосвещника.
Каза наум молитвата си. Прекръсти се. Сетне добави:
– Знаех, че ще дойде време пак да ви видя… И също
така знам, че човек не бива да спи под орех и на орехова
шума, освен ако не иска да говори с мъртвите.

От последните думи на Боян Вълкадин се стресна. Сле-
пецът явно бе усетил присъствието на момчето в параклиса
и знаеше, че Вълкадин бе заспал под стария орех. Но въз-
можно ли бе да знаеше и за видението, дето му се присъни?

Боян бавно се обърна към Вълкадин. И му рече:
– Внимавай, Вълкадине. Орехът може да бъде опасно
дърво... Казват, че нощем децата на смъртта си играят с
орехи и ги търкалят по пода и тавана... Когато искат да го-

ворят с мъртвите, хората полагат орехови листа върху гро-
бовете и лягат върху тях. Така че недей да спиш върху оре-
хова шума, освен ако не искаш да говориш с душите на по-
койниците.

Вълкадин го побиха тръпки от мисълта, че в съня си бе
чул как децата на смъртта си играят с орехи в манастира.
– Грехът, дето стори навремето, не те е накарал да
спреш да се занимаваш с магии и да вярваш в небивалици –
рече Стойко Глог на Боян и в гласа му се долавяше нараст-

ващ гняв. – Не разбираш ли, че затова манастирът е в това
състояние, Бояне?

201