Page 204 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Манастирът се руши, понеже го напуснахте, та не

остана кой да го варди! – прекъсна го слепецът. – Но дали
моят, или вашият грях бе по-голям – това Господ ще отсъди.
Стойко Глог нищо не отвърна. Замълча.
Боян се обърна отново към Вълкадин:
– Ела, да ти намерим одая…

Старецът грабна дряновия си рабош с врязаните в него
знаци и заедно с Вълкадин и Стойко Глог напусна парак-
лиса – вътре остана само Кръстан. Но като се намериха от-
ново на двора, не продължиха към одаите, както Вълкадин

очакваше.
Понеже Боян се спря. Замря на място. И като че се зас-
луша в звуците, що идеха от гората. Вятърът се засили –
като пред буря, и разнесе във въздуха листа. Няколко черни

гарвана прелетяха над светата обител, грачейки грозно.
После изведнъж стана тихо, омагьосано тихо.
– Идат... – каза Боян и го каза така тихо, че сякаш го-
вореше на себе си.

– Кой? – Стойко Глог все пак бе успял да чуе казаното
от слепия.
– Кърджалиите на Кара Фейзи…
По лицето на Стойко Глог се изписа притеснение. Той
сякаш сам не вярваше, че зад стените на тоя отдавна рушащ

се манастир ще успеят да намерят спасение. Вълкадин също
усети как сърцето му, обзето от страх, започва да бие лудо.

202