Page 206 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

и дървените ходници на манастира се разтресоха от теж-

ките им стъпки. Вратите на одаите започнаха да се хлопат
една по една. Оживлението, което бе настъпило, трая само
няколко мига и сетне пак спря. Вълкадин и Стойко Глог се
върнаха обратно в храма, който бяха напуснали само преди
малко и в който все още бе раненият Кръстан войвода. И

през един от прозорците на параклиса Вълкадин и дядо му
наблюдаваха случващото се.
Там, на двора – пред ореха, параклиса и аязмото, остана
само слепият Боян.

Вълкадин очакваше през портата на манастира всеки
момент да навлязат хиляди кърджалии, та да нападнат све-
тата обител. Ала то не стана така. Понеже ето, в двора на
манастира влезе единствен Кара Фейзи. Яздеше бялата си

кобила Кохейлан. Сетне главатарят опъна юздите и слезе от
гърба ѝ. Огледа бавно и преспокойно манастира. Отиде до
слепия старец пред параклиса. Застана пред него и му каза:
– Здравей, Вениамине – знаеше името му.

Види се, двамата не се срещаха за първи път.
– Здравей, ага – отвърна му Боян.
Кара Фейзи отиде до аязмото. Отпи от водата. И пак се
обърна към Боян:
– И двамата знаем, че Кръстан и хайдутите му се крият

в одаите на манастира.
Боян нищо не отвърна.
Кара Фейзи продължи:

204