Page 210 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Мисълта, че Боян наистина е магесник, който може да

говори с дивите животни, накара Вълкадин да се страхува.
И той, като не искаше повече да седи на това място, обърна
се и се прибра обратно в манастира, оставяйки слепия пан-
дур на „Свети Мина“ сам със сърната.
…

На следващата заран слънцето отново изгря на ясно
небе, та даде началото на шестия ден от Вълчите празници,
който се падаше и първият от трите дни, които Кара Фейзи
даде на Кръстан и таксидиотите.

Вълкадин спа до късно. А като се събуди, излезе от ода-
ята си и отиде на двора. Там – седнали до аязмото, бяха
Стойко Глог, Боян и Кръстан. Войводата се бе събудил. По-
вечето от раните му бяха зараснал, но лъщяха, понеже бяха

покрити с целебни билкови мазила, от които се разнасяше
приятен аромат в двора.
Вълкадин се приближи бавно до тримата и чу само част
от разговора им. Спореха.

Стойко Глог каза:
– Не виждам какво има да чакаме. Тук сме като в ка-
пан. Какво ще се промени за тия три дни? Ще изтекат и
всичко ще си е все същото.
– Войвода на четата е Кръстан – рече преспокойно

Боян. – Той да реши.
Кръстан преглътна. Изглеждаше неуверен в това, що
имаше да казва. А каза:

208