Page 211 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

– Стойко е прав. Тук сме като в капан… Но имам до-

верие на Боян. Вчера когато дойдоха кърджалиите, не
бяхме в по-различно положение от това, в което сме в мо-
мента. Но послушахме Боян и той не ни подведе. Вярвам,
че няма да ни подведе и занапред… Освен това вълкът, в
чието тяло е нощем душата ми, ни доведе дотук. Вярвам и

на него.
Боян явно отново бе усетил присъствието на Вълкадин.
Понеже каза на Стойко Глог и Кръстан:
– Искам да поговоря с Вълкадин насаме.

И когато Кръстан и Стойко Глог се отдалечиха доста-
тъчно, слепият пандур се обърна към момчето с думите:
– Ела, Вълкадине. Седни до мен.
Вълкадин седна до стареца. Оня му каза още:

– Искам да ми разкажеш всичко от началото. Как с
Деспа се намерихте по това време в гората, как попаднахте
на Кръстан, как Деспа му помогна… Всичко.
И Вълкадин изпълни молбата на стареца. Всичко му

разказа и нищо не му спести. Ала не му бе лесно да си при-
помня станалото, та не успя да скрие и мъката си. Понеже
докато говореше за случилото се, очите му отново започ-
наха да се наливат със сълзи.
Боян изслуша Вълкадин внимателно и без да го пре-

късва. И когато момчето най-сетне завърши своя разказ,
старецът му каза само:

209