Page 212 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Знам, че си спал под ореха и върху окапалите му

листа. Искам и тая нощ да сториш същото.
…
Когато слънцето залезе, та сложи край на първия от
трите дни, които Кара Фейзи даде на Кръстан и хората му,
Вълкадин не си легна да спи в одаята. Вместо това изчака

всички да се унесат в дрямка и излезе на двора. Там отново
видя Боян. И също като предишната нощ старецът излезе
през портата и се изгуби в гората. Тоя път обаче Вълкадин
нямаше намерение да го следва – вече знаеше къде отива

слепият пандур, макар да не му бе ясна причината, поради
която старецът отиваше нощем при двата моста и в очак-
ване на появата на сърната.
Вместо това реши да изпълни заръката му, та да спи под

стария орех и върху дебелия пласт от орехови листа на
пода.
И отново му се присъни видение, което започна като
това, което му се присъни първия път, в който легна под

ореха.
Отново се намери в манастира, чиито стени бяха цели,
и чуваше същото цвилене на коне, което идваше отвъд све-
тата обител. И също така пак чу как децата на смъртта си
играят по одаите и да търкалят орехи по пода. Тоя път обаче

Вълкадин не се уплаши. Качи се на ходника. Влезе в една
от одаите, откъдето идеше детски смях и шум от търкаляне
на орехи. Видя в тъмното няколко малки сенки, които обаче

210