Page 216 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Но Стойко не продума повече на момчето. Без да казва

нищо, стана и се отправи към онова място, в което бе вперен
погледът му през цялото време, докато разказваше истори-
ята си на Вълкадин – към одаята на Боян.
Влезе в нея и се изгуби от погледа на Вълкадин.
Мина много време. Пладне преполови, а Стойко Глог

не излизаше от стаята на слепия пандур.
И Вълкадин, като не успя да разбере причината, поради
която Стойко Глог отиде при Боян и поради която остана
толкова време в стаята му, реши да отиде да провери какво

се случва. Качи се на ходника и оттам – право към одаята
на Боян. Застана пред вратата, която бе леко открехната.
Отвори я и погледна вътре. И видя нещо, което най-малко
очакваше да види.

Защото там – на едно малко трикрако столче, седеше
Боян. А Стойко Глог бе коленичил пред него – ризата му бе
разтворена и в ръцете си той държеше остър каракулак. И
Стойко сложи ножа в десницата на Боян. Последният

стисна дръжката на оръжието. И Глог, както беше хванал
ръката на слепеца, която стискаше каракулака, помогна му
да насочи и опре хладното острие в Стойковите гърди.
– Ето, Бояне. Сега можеш да сториш това, което ис-
каше да направиш още тогава. Сега имаш нож – удряй!

– Олекна ли ти, Стойко? – пита го Боян. – Олекна ли
ти, като си каза всичко и си призна?
– Да – рече му Стойко.

214