Page 221 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

По-сетне Вихра се отправи към една от одаите на ма-

настира. Вълкадин я последва. И като влезе в одаята, видя,
че тя бе отрупана със сушени билки и целебни мазила.
Имаше много рафтове и по тях бяха подредени камъни, а
също и черепи на различни животни.
И в тая одая Вълкадин видя и Деспа.

Тука – в това видение, циганката, която бе отгледала
момчето като свой син, бе много млада. Кожата на лицето
ѝ бе гладка, а ръцете ѝ бяха ръце, непознали още труд. И
Вихра, като влезе в одаята, започна да показва на Деспа

билките и да ѝ казва коя за какво служи. Обучаваше я и ѝ
предаваше знанията си.
Така Вълкадин разбра, че всичко, що Деспа знаеше
приживе, го бе научила от Вихра.

Сетне Деспа и Вихра изчезнаха от погледа на Вълкадин
– изпариха се.
И във видението си Вълкадин пак се намери в средата
на двора на светата обител и близо до стария орех. Тоя път

обаче листата му бяха на короната и бяха всичките зелени.
Беше лято и слънцето печеше жарко. Ала манастирът бе все
така пуст. Няколко мига по-сетне Вълкадин чу писък, идещ
отвъд портите на светата обител:
– Бояне! Бояне! – беше гласът на Вихра. – Помогни

ми, Бояне!
От една от одаите на манастира се появи Боян – все още
млад и виждащ. Стиснал здраво дряновата си тояга, той

219