Page 224 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

по-възрастните таксидиоти като Вергил и Деслав. И тия

мъже влачеха Вихра, която се опитваше да се изплъзне от
ръцете им, ала все не успяваше. А отстрани стоеше група от
прастари съсухрени баби, по чиито лица ясно се бе изписала
ненавистта, която изпитваха към Вихра.
– Дръжте я здраво! – обади се една от стариците.

Гласът ѝ бе грачещ. Като на гарга.
Бабата продължи:
– И я изкарайте на място, където да я огрее хубаво
слънцето. Трябва да видим сянката ѝ, та да я премерим!

Стойко Глог се обади:
– Бабини деветини са това…
– Ние тебе не сме те викали тука, за да обясняваш в
какво вярваш и в какво – не – рече бабата. – Събрали сме ти

златото. Дадено ти е. На теб и на хайдутите ти… Кажи ни…
Ще си свършиш ли работата, за която бе извикан, или не?
Стойко Глог замълча. Само кимна с глава.
Бабата продължи да говори:

– Заради тая вещерица Господ ни наказва и ни праща
чумата да мори селата ни… Заради нея и заради Боян, дето
я вкара в манастира…
Старицата помълча няколко мига. Сетне добави:
– Затова ние ще вградим сянката ѝ! Пък дано, като се

отървем от нея, се отървем и от чумата...

222