Page 219 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Боян ни научи на тайните умения на таксидиотите... „Свети

Мина“ беше станал на манастир без монаси. Само с пази-
тели. И една жена… Дядо ти – Стойко Глог, не одобряваше
това, което Боян вършеше. И той – също като много други
таксидиоти, мислеше Вихра за вещерица, която няма работа
в светата обител, та настояваше тя да бъде прокудена…

Боян обаче не отстъпваше…
– Какво стана после?
– После… После напуснахме „Свети Мина“. На ня-
колко пъти турците нападаха манастира. Не можехме да се

борим повече с тях така. Затова се взе решение да хванем
гората и от пандури и таксидиоти да станем хайдути… Но
Боян бе против тази идея, която сам Стойко Глог предложи.
Казваше, че сме тръгнали да вършим грях. Да убиваме хора

и да се месим в Божиите дела… Затова Боян остана тук, в
манастира. И остана заедно с Вихра. Двамата заживяха
сами тук. Какво е станало по-сетне – това не зная.
Слънцето вече залязваше, та Кръстан побърза да влезе

обратно в параклиса, преди душата му отново да напусне
тялото му, та да отиде във вълчото такова.
Скоро и хайдутите и таксидиотите си легнаха в одаите.
За пореден път Вълкадин остана сам на двора. И пак
легна да спи върху ореховите листа и гроба на Вихра.

…
И насън отново му се привидя видение, което започна
по начин, подобен на тоя, по който започнаха първите две.

217