Page 218 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Беше Кръстан. Готвеше се да иде отново в параклиса –

там той прекарваше нощите, през които душата му бе в тя-
лото на Едноокия.
– За кого? – пита Вълкадин, неразбрал въпроса на вой-
водата.
– За Вихра.

Вълкадин не отвърна.
Кръстан се приближи до дебелия пласт от орехови
листа. Разрови го. И като го направи, отдолу се показа го-
ляма каменна плоча. И в нея бе издълбано име на жена –

същото име, което Кръстан произнесе.
Така Вълкадин разбра, че под ореховите листа имаше
гроб. И през нощта Вълкадин бе спал не само върху орехови
листа, но и върху гроб.

Кръстан продължи да говори:
– Преди много години Боян се влюби в нея. Къде и как
я намери – това не знам. Всички говореха, че била само-
дива, юда... Самодива ли беше, не мога да ти кажа, ала знам,

че имаше дарбата да лекува и пророкува. На много хора по-
могна. На всеки, потърсил помощта ѝ... Пък някои я нари-
чаха вещерица. Сам Боян я доведе в манастира. И заживяха
двамата в една одая… Това стана по времето, когато архи-
мандритът на манастира вече бе починал, та в светата оби-

тел бяхме останали само неговите пандури, обучени в тай-
ните умения на таксидиотите. Викаха ни таксидиоти, ала
никакви таксидиоти не бяхме. Бяхме пандури. Само дето

216