Page 227 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Стойко Глог и останалите мъже продължиха с градежа

на моста и вграждането на сянката на Вихра.
По някое време гласът на Боян се промени. Стана мра-
чен и сериозен.
И слепецът продължи да говори, но тоя път не на
Вихра:

– Не ви знам кои сте, но ако ви е мил животът, по-
добре ме свършете още сега!
Тия бяха и последните думи, които Вълкадин чу, преди
видението му да изчезне. И на сутринта, която даде нача-

лото на осмия ден от Вълчите празници и на третия и пос-
леден ден от дните, които Кара Фейзи даде на Кръстан и
хората му, Вълкадин се събуди от дългия си сън.
И като отвори очи, лежейки все така върху гроба на

Вихра и ореховата шума, първото нещо, което видя, бе ли-
цето на Боян.
Старецът бе седнал на едно малко трикрако столче
близо до момчето и се бе надвесил над него. Сякаш дълго

време го бе чакал да се събуди.
– Знам какво си видял в съня си. Понеже това, което
видя, съм го виждал и аз… Но ми бе дадено да го видя
много години след случилото се – рече Боян.
Вълкадин гледаше стареца пред себе си и изпитваше

съжаление. Идеше му да го прегърне, та да го утеши.
Имаше усещането, че това, дето бе видял в съня си, се бе
случило преди няколко минути, а не преди много години.

225