Page 231 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Боян помълча няколко мига. После пак проговори, та

зададе на Вълкадин въпрос, какъвто момчето не очакваше.
Понеже го пита:
– Можеш ли да четеш?
– Мога – му отвърна момчето.
– Ела с мен тогава.

Двамата станаха и се отправиха към оная част на ма-
настира, която бе полуразрушена и която навремето бе го-
ряла, та сега на места стените ѝ чернееха.
– Къде отиваме? – пита Вълкадин Боян.

– В скрипториума.
Скрипториум по него време се наричаше помещение в
манастира, в което се преписват и съхраняват ръкописи.
И скрипториумът на манастира „Свети Мина“ не бе

обикновена сграда. Той бе построен по начин, целящ опаз-
ването на хилядите свитъци в него. И поради тая причина
стените му бяха изградени единствено от камък и метал, та
да не могат да бъдат запалени. И сега около скрипториума

имаше опожарени и разрушени от последните кърджа-
лийски набези стени, ала той бе останал непокътнат. На
места само стените му чернееха овъглени, ала все пак бяха
запазили целостта си. Боян и Вълкадин стигнаха вратата му
– масивна врата от ковано желязо, която бе толкова ниска и

вкопана в земята, че всеки минаващ през нея трябваше да
се наведе ниско. Боян и Вълкадин също се наведоха – като
че навлизаха в храм и се покланяха пред това, което бе

229