Page 235 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Сетне старецът, възвърнал нормалния си глас, каза:

– Първо послание на Свети апостол Павел до Корин-
тяни… Разбираш ли, Вълкадине? Нищо от това, що става на
тоя свят, не е случайно, а е писано то да стане. Всички ние
сме част от едно цяло. Членове сме на едно тяло и всеки има
своята важна роля. Сам аз дълго време не разбирах това. Но

Вихра го е знаела и е предрекла що има да се случи. Много
години по-късно духът ѝ ми даде да видя това, което си ви-
дял и ти във виденията си, та разбрах, че Стойко Глог и так-
сидиотите са вградили сянката ѝ. Ако оня ден Господ не бе

отнел зрението ми, навярно щях да ги убия всичките на
място. А ако бях сторил това тогава, Стойко Глог нямаше
да го има... После дойде ти и ми разказа за всичко, което се
бе случило през последните дни. Знай, че нищо от това ня-

маше да бъде такова, каквото е сега, ако преди години още
бях погубил Стойко Глог… И ти сам тъжиш задето Деспа
не е била твоя майка, ала знай, че ако ти не бе отгледан от
нея, нищо от това, което е станало по-сетне, нямаше да се

случи и Кръстан сега нямаше да е жив. Понеже ако не беше
отгледан в това семейство и не бе брат на Златан, Деспа ни-
кога нямаше да тръгне по това време в гората и нямаше да
срещне там войводата… Много хора я наричаха вещица, но
истината е, че ако тя не бе надарена със способностите си

да лекува и не бе обучена от Вихра, нямаше да спаси живота
на Кръстан и да свърже душата му с тая на едноокия вълк.

233