Page 237 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

на Кара Фейзи, Бояне! Сбъркахме, като останахме в манас-

тира!
– Трябва да се махаме! – обади се и Кръстан войвода.
– Не! – викна Боян и гласът му се извиси над всички
останали. – Никъде няма да ходите!
– Бояне, ти полудя ли? – пита го Кръстан. – Гората

вече гори.
Щом изрече тези свои думи, Кръстан извика и се сто-
вари на земята. Тялото му започна да се гърчи и да се тресе.
Жилите на врата му се опънаха.

Нещо невидимо причиняваше на Кръстан ужасна
болка, заради която войводата не можеше да се изправи от-
ново на крака. Старите му рани се отвориха и от тях отново
бликна кръв.

– Какво става? – пита Стойко Глог, клекнал до Кръс-
тан и незнаещ що да стори, та да му помогне. Само при-
тисна с ръцете си някои от раните на войводата, та да спре
кръвотечението. – Сега е ден… Нали душата му не е в тази

на вълка?
– Не е, но продължава да бъде свързана с него. Живо-
тът и на двамата зависи от тоя на другия – обади се Вълка-
дин. – Щом с Кръстан не се е случило нищо… Значи се е
случило нещо с неговия вълк…

– Какво да направим? – пита Стойко Глог.
– Внесете тялото на Кръстан обратно в параклиса –
каза Боян.

235