Page 241 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 241

ОКОТО НА ВЪЛКА

              трябваше да охранява търговските кервани и сарафите, зав-

              ръщащи се от Сливенския панаир. На бостанджибашията,
              наречен Вели ага, бойците наброяваха 6000 души, а нашите
              – едва няколко стотин. Битката изглеждаше неравна. Но на
              път за Одрин – в местността Дервент, Кара Фейзи плени ар-
              тилерията на Вели ага и с нея разби останалите му хора.

              Сам Вели ага намери смъртта си тогава. Цялото богатство
              от Сливенския панаир, което хората на бостанджибашията
              трябваше да вардят, остана накрая за нас. Цели 3 000 000
              гроша! Кара Фейзи не ни подведе тогава. И никога не ни е

              подвеждал. Аз му имам вяра. Каквото и да реши, с него съм!
                  То значеше, че и хората, които Ерджан Али Нироглу
              водеше със себе си, се застъпваха за Кара Фейзи.
                  –  Аз също бях при нападението над Вели ага в Дервент

              – обади се Халил Джейлан, който също бе сред старите кър-
              джалии. – Благодарение на Кара Фейзи опожарихме Факия,
              Карабунар, Айтос… Много грошове сме събирали от Загор-
              ско, десетки оки кафе, стотици кесии тютюн, десетки ак-

              чета… Ами ти, Али бег? На колко успешни похода си водел
              хората си?
                  Али бег мълчеше.
                  Обади  се  друг  един  от  по-възрастните  кърджалии  и
              сподвижници на Кара Фейзи  – Мехмед Емин Кесал. Той

              каза:






                                                                        239
   236   237   238   239   240   241   242   243   244   245   246