Page 241 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 241
ОКОТО НА ВЪЛКА
трябваше да охранява търговските кервани и сарафите, зав-
ръщащи се от Сливенския панаир. На бостанджибашията,
наречен Вели ага, бойците наброяваха 6000 души, а нашите
– едва няколко стотин. Битката изглеждаше неравна. Но на
път за Одрин – в местността Дервент, Кара Фейзи плени ар-
тилерията на Вели ага и с нея разби останалите му хора.
Сам Вели ага намери смъртта си тогава. Цялото богатство
от Сливенския панаир, което хората на бостанджибашията
трябваше да вардят, остана накрая за нас. Цели 3 000 000
гроша! Кара Фейзи не ни подведе тогава. И никога не ни е
подвеждал. Аз му имам вяра. Каквото и да реши, с него съм!
То значеше, че и хората, които Ерджан Али Нироглу
водеше със себе си, се застъпваха за Кара Фейзи.
– Аз също бях при нападението над Вели ага в Дервент
– обади се Халил Джейлан, който също бе сред старите кър-
джалии. – Благодарение на Кара Фейзи опожарихме Факия,
Карабунар, Айтос… Много грошове сме събирали от Загор-
ско, десетки оки кафе, стотици кесии тютюн, десетки ак-
чета… Ами ти, Али бег? На колко успешни похода си водел
хората си?
Али бег мълчеше.
Обади се друг един от по-възрастните кърджалии и
сподвижници на Кара Фейзи – Мехмед Емин Кесал. Той
каза:
239