Page 240 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Али бег се ядоса. И му рече:

– Заради слабостта си и миналото си ще ги оставиш да
се измъкнат… Добре… Щом ти не можеш, тогава аз ще го
направя! Аз ще запаля гората!
Погледът на агата се обърна светкавично към Али бег.
Страшен и заплашителен беше тоя поглед. Като го срещна,

Али бег отстъпи крачка назад. Сякаш нещо го избута.
Кара Фейзи се изправи и се приближи бавно към сина
си:
– Ти имаше своя шанс да заловиш Кръстан. Аз ти го

дадох. А ти го пропиля. Заради глупостта си. Не можа да се
справиш с един ранен мъж. Нищо няма да палиш и ще пра-
виш това, което аз кажа!
– Нима мислиш, че всеки един от хората, които водиш,

одобрява бездействието ти?
Към Али бег започнаха един по един да пристъпят нап-
ред по-младите кърджалии – тия, които бяха нему прибли-
жени и които бяха заедно с него на реката, когато трябваше

да заловят Кръстан войвода. И сега тия кърджалии заста-
ваха един по един зад Али бег и думите му. Искаха ясно да
изразят подкрепата си към него и неодобрението си към
това, което Кара Фейзи правеше.
Тогава Ерджан Али Нироглу се изправи. Сам той зас-

тана до Кара Фейзи. И като го направи, каза на Али бег:
– Бях с Кара Фейзи, когато през 1799 година ни поведе
срещу одринския бостанджибашия, който по него време

238