Page 236 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

А ако не бе едноокият вълк, Кръстан никога нямаше да уз-

нае за предателството на Огнян. И ако ти сам бе отгледан в
друг дом, а не в тоя на Стойко Глог, той навярно никога
нямаше да ти повярва, когато си отишъл да го предупредиш
за опасността, която е дебнела таксидиотите и хайдутите на
Гарванов камък. И нямаше да откриете ранения Кръстан

край реката… Сега, когато излезеш от скрипториума, огле-
дай всички тия хора в манастира, Вълкадине. Виж ги добре.
И знай, че всички те са живи само задето ти си бил отгледан
в дома на Деспа и Стойко Глог. И защото Господ попречи

на мен да отнема живота на последния преди години.
Вълкадин нищо не отвърна.
Боян продължи:
– Всеки от нас има различна дарба. И кой знае на още

колко хора тепърва ще стане ясна ролята в тая история…
В него миг се чуха викове. Идеха отвън.
Вълкадин прибра свитъка с посланието на апостол Па-
вел и го върна на мястото му. Сетне двамата с Боян побър-

заха да напуснат скрипториума, та отново излязоха на
двора.
Вергил тъкмо влизаше през портата. Бързаше и бе за-
дъхан. И викаше:
– На изток гората гори! Кърджалиите са я запалили!

– Третият ден още не е изтекъл… – рече Боян.
– Не е, но турците вече са запалили леса! – каза Стойко
Глог, който също вече бе на двора. – Толкова струва думата

234