Page 239 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

ЕРДЖАН АЛИ НИРОГЛУ

– Не разбирам какво чакаме още! – нетърпението у
Али бег придобиваше все по-големи размери и с всяка из-
минала минута ставаше все по-ясно, че се превръща в ярос-
тно неодобрение на действията на баща му. – Трябва да за-
палим гората!

Ерджан Али Нироглу бе близо до Кара Фейзи. И два-
мата седяха пред запален огън. Агата не отместваше поглед
от пламъците пред себе си.
Беше вторият от трите дни, които Кара Фейзи бе дал на

Кръстан и хората му, за да се предадат. По-голямата част от
лагера на кърджалиите бе устроен на полето, намиращо се
досами западния край на гората. Останалите мъже бяха на-
обиколили дъбравата, та я вардеха и не даваха и пиле да

прехвръкне незабелязано. Нищо не можеше да излезе от го-
рата без знанието на Кара Фейзи.
Ерджан познаваше Кара Фейзи от много години, та му
бе пределно ясно, че щом оня е казал нещо, ще го изпълни.

Агата нямаше да пристъпи думата си, та да нападне, преди
да изтекат трите дадени от него дни. Усилията на сина му
да го накара да стори нещо, което бе в разрез с обещаното
от баща му, бяха напразни.
Кара Фейзи мълчеше.

Али бег продължи:
– Ако чакаме още, ще избягат!
Кара Фейзи отново не му отвърна.

237