Page 244 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 244
Васил Попов
Кара Фейзи яздеше и пришпорваше Кохейлан като по-
беснял.
И след някое време стигнаха източния край на гората.
Там хората на Али бег палеха дърветата и храстите.
Ерджан видя как Кара Фейзи рязко спря кобилата си.
Сетне скочи от гърба ѝ, та застана срещу Али бег. Агата
погледна сина си в очите. Известно време и двамата не обе-
лиха и дума.
Първите изстрели дойдоха от пушките на хората на
Кара Фейзи.
Хората на Кара Фейзи стреляха по приближените на
Али бег. Някои от по-младите, които предишния ден бяха
застанали зад сина на агата, паднаха на земята с ножове, за-
бити дълбоко в телата им. Отчаяните им писъци се разне-
соха наоколо.
– Следващия път, когато не ми се подчиниш, ще бъ-
деш един от тях. И твоите писъци ще огласят гората по съ-
щия начин – рече Кара Фейзи на Али бег.
– Предпочиташ да пожертваш животите на хора, ко-
ито те подкрепят, пред това да запалиш една гора?
Кара Фейзи не отговори на въпроса му. Само му каза:
– Тези от хората ти, които ще пощадя, сами ще изгасят
тия огньове, които са запалили по твоя воля.
И младите кърджалии започнаха да гасят пожара в из-
точната част на дъбовия лес.
242