Page 244 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 244

Васил Попов

               Кара Фейзи яздеше и пришпорваше Кохейлан като по-

           беснял.
               И след някое време стигнаха източния край на гората.
           Там хората на Али бег палеха дърветата и храстите.
               Ерджан видя как Кара Фейзи рязко спря кобилата си.
           Сетне скочи от гърба ѝ, та застана срещу Али бег. Агата

           погледна сина си в очите. Известно време и двамата не обе-
           лиха и дума.
               Първите  изстрели  дойдоха  от  пушките  на  хората  на
           Кара Фейзи.

               Хората  на  Кара Фейзи  стреляха  по  приближените  на
           Али бег. Някои от по-младите, които предишния ден бяха
           застанали зад сина на агата, паднаха на земята с ножове, за-
           бити дълбоко в телата им. Отчаяните им писъци се разне-

           соха наоколо.
               –  Следващия път, когато не ми се подчиниш, ще бъ-
           деш един от тях. И твоите писъци ще огласят гората по съ-
           щия начин – рече Кара Фейзи на Али бег.

               –  Предпочиташ да пожертваш животите на хора, ко-
           ито те подкрепят, пред това да запалиш една гора?
               Кара Фейзи не отговори на въпроса му. Само му каза:
               –  Тези от хората ти, които ще пощадя, сами ще изгасят
           тия огньове, които са запалили по твоя воля.

               И младите кърджалии започнаха да гасят пожара в из-
           точната част на дъбовия лес.




           242
   239   240   241   242   243   244   245   246   247   248   249