Page 242 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 242

Васил Попов

               –  На ни един успешен поход не е бил предводител Али

           бег. Възложена му беше само една задача – да хване ране-
           ния Кръстан войвода. И с нея не съумя да се справи! Защо
           да слушаме него за каквото и да било?
               Ерджан Али Нироглу отново взе думата:
               –  Помня времето,  когато  Портата  сама  предложи  на

           Дели Кадри да бъде аян на Бургас, а на Кара Фейзи – на
           Пловдив. Пък по-сетне Кара Фейзи стана аян на Брезнишко.
           Портата  не  можеше  да  усмири  ни  Дели  Кадри,  ни  Кара
           Фейзи. Затова им предложи сама аянството. Защото не мо-

           жеше да се бори повече с тях и беше отчаяна… А на теб,
           Али бег, дадоха да бъдеш аян на Знеполско само защото си
           син на Кара Фейзи и само защото Портата и до ден днешен
           има страх от баща ти. Не от тебе.

               –  Пък аз бях, когато през 1803 година Кара Фейзи и
           Дели Кадри обединиха дружините си – обади се друг един
           възрастен кърджалия, наречен Ахмедоглу Хасан ага. – Съ-
           щата година Кара Фейзи и Дели Кадри разграбиха Люле-

           бургаз… Бях и при разграбването на Одринско, Лозенград-
           ско,  Черноморския  бряг,  Източна  Тракия,  Ченгенекале…
           Обикаляхме оттук до Одрин и Черно море и където стиг-
           нехме, пращахме писма на местното население с искане на
           откуп. Не го ли даваха, сами взимахме това, което поже-

           лаем. В Ески Загра и околията също всички трепереха, като
           чуеха името на Кара Фейзи, та веднага даваха откуп само и
           само да ги оставим на мира. Там бяха и Харманлъ Осман,


           240
   237   238   239   240   241   242   243   244   245   246   247