Page 247 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Тогава обаче вятърът обърна посоката си. И му донесе

мирис, който вълкът познаваше и който нямаше никога да
забрави.
Сърцето му се изпълни с ярост – затуптя диво и като че
щеше да се пръсне. Зъбите му се оголиха заплашително и
дълбоко в гърлото му започна да клокочи ръмжене.

В тоя миг Едноокия забрави глада си. Забрави огъня зад
гърба си. Забрави и за опасността от кърджалиите. Целият
свят сякаш се стопи около него.
И остана само споменът за тоя мъж, който преди много

години му извади окото и чиято миризма вълкът никога ня-
маше да забрави. Същият този мъж беше сега сред тия чо-
веци.
Едноокия още не го виждаше. Но ясно долавяше ми-

ризмата му.

АЛИ БЕГ
Али бег гледаше едноокия вълк пред себе си. Не разби-

раше причината, поради която животното не помръдваше
от мястото си. Но и не го интересуваше. Знаеше само, че
иска да го убие. Понеже тоя звяр бе същият, който му поп-
речи да отнеме живота на Кръстан край реката.
Али бег извади кремъчния си пищов. Вдигна го и се

прицели право в главата на звяра. Един само изстрел щеше
да е достатъчен, за да го повали. Изглеждаше сякаш нищо

245