Page 233 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 233
ОКОТО НА ВЪЛКА
гласът му се промени – стана още по-тежък и плътен. Зву-
чеше като глас, който идеше от друг свят. А думите бяха
ето какви:
– „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има
различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни
действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у
всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за
обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъд-
рост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному –
вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез
същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчес-
тво, едному – да различава духовете, другиму – разни
езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произ-
вежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поот-
делно, както си иска. И както тялото е едно, а има много
членове, и всички членове на едното тяло, макар и много,
са едно тяло – тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички
сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби
или свободни; и всички с един Дух сме напоени. Защото и
тялото не се състои от един член, а от много. Ако ногата
каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима
затова тя не е от тялото? И ако ухото каже: понеже не съм
око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тя-
лото? Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото
бъде слух, де ще е обонянието? Но сега Бог наредил всеки
един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. И
231