Page 233 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 233

ОКОТО НА ВЪЛКА

              гласът му се промени – стана още по-тежък и плътен. Зву-

              чеше като глас, който идеше от друг свят. А думите бяха
              ето какви:
                  –  „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има
              различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни
              действия,  ала  Бог  е  един  и  същ,  Който  върши  всичко  у

              всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за
              обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъд-
              рост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному –
              вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез

              същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчес-
              тво,  едному  –  да  различава  духовете,  другиму  –  разни
              езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произ-
              вежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поот-

              делно, както си иска. И както тялото е едно, а има много
              членове, и всички членове на едното тяло, макар и много,
              са едно тяло – тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички
              сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби

              или свободни; и всички с един Дух сме напоени. Защото и
              тялото не се състои от един член, а от много. Ако ногата
              каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима
              затова тя не е от тялото? И ако ухото каже: понеже не съм
              око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тя-

              лото? Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото
              бъде слух, де ще е обонянието? Но сега Бог наредил всеки
              един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. И


                                                                        231
   228   229   230   231   232   233   234   235   236   237   238