Page 229 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

имената на тия мъже. Но и повече не я питах… Минаха че-

тиридесет дни, откакто вградиха сянката ѝ в каменния мост.
И на четиридесетия Вихра – държах я в обятията си по него
време, ми прошепна: „Някой ден ще ме видиш отново. Но
имаш още неща да вършиш…“
Тук Боян прекъсна разказа си и прокара десницата си

по дряновия рабош, в който бяха врязани фигурите на мост,
вълк и кон.
Вълкадин си помисли, че преди смъртта си Вихра бе
предсказала бъдещето на Боян. И тия символи, врязани в

рабоша, бяха задачите, които Вихра му бе казала, че трябва
да изпълни.
Боян продължи да говори:
– Когато Вихра си отиде от тоя свят, не можех да зная

къде е отишла душата ѝ. Понеже казват, че душата на човек,
чиято сянка е била вградена в мост, се превръща в стопанин
на същия тоя мост. И нощем сянката – душата му, се явява
в образа на горско животно… Когато таксидиотите напус-

наха манастира, палех за тях по две свещи всеки ден, по-
неже не знаех дали са живи, или мъртви. А душата на
Вихра? Къде отиде тя? Нима Господ я прибра? Или е оста-
нала в стария лес и нощем се явява на моста като горско
животно?

Вълкадин не знаеше що да отговори. Мълчеше и само
слушаше.
Боян продължи:

227