Page 226 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И започнаха да строят моста, в който трябваше да вгра-

дят сянката на Вихра.
По някое време следобед се чуха стъпки. Сетне глас,
който викаше:
– Вихра! Вихра! Къде си? – беше Боян.
Вихра не можеше да му отговори.

Няколко мига по-сетне Боян се появи иззад едно дърво.
Цялото му лице бе в кърви. Крачеше едва-едва и твърде не-
сигурно. Погледът му бе празен.
След падането и удара в скалите Боян бе останал сляп.

Тоягата, която допреди малко само бе стискал като оръ-
жие, с което бе готов да повали тия, що бяха дръзнали да
сторят зло на любимата му жена, се бе превърнала в тояжка
на слепец, който опипва плахо земята пред себе си, та да не

падне.
– Къде си, Вихра? – викаше Боян и от слепите му очи
се стекоха няколко сълзи.
И Стойко Глог, разбрал, че Боян нищо не може да види,

сложи показалеца си на устните си, та даде знак на остана-
лите да мълчат, та да не чуе слепецът гласовете им.
И мъжете вързаха Боян за ствола на дъб и срещу това
дърво, за което бе завързана Вихра. Тя го виждаше и пла-
чеше, но не можеше да му продума. Пък той чуваше рида-

нието ѝ, но не можеше да я види. Можеше само да ѝ говори:
– Какво ти сториха, Вихра? – питаше я, но отговор не
получаваше.

224