Page 199 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Понеже в съня си отново се намери насред двора на ма-

настира и под короната на стария орех – отново лежеше на
листата и около него бяха хайдутите и таксидиотите и
слънце огряваше светата обител. Сетне обаче листата под
тялото му започнаха да се движат. Вдигнаха се във въздуха
– сякаш вихрушка ги разнесе. И понеже бяха хиляди, зак-

риха погледа на Вълкадин. Няколко мига той не виждаше
нищо друго освен хвърчащи около него листа, които накрая
паднаха отново. И тогава земята под нозете на Вълкадин
като че изчезна и той потъна в нея, затрупан от орехови

листа. Имаше усещането, че плува в гъсти води, примесени
с кал и гнила орехова растителност. Сетне обаче излезе на
повърхността. Земята под нозете му отново се появи, ала
тялото му остана все така затрупано от жълто-кафяви оре-

хови листа.
Махна ги от себе си и побърза да се изправи.
А като го направи, видя, че пак бе на същото място в
манастира. И пак под ореха. Манастирът обаче бе пуст. Так-

сидиотите и хайдутите ги нямаше. От Боян също нямаше и
следа. Бе тъмно, ала светата обител бе обгърната от гъста
синкава мъгла, от която струеше бледа светлина. И Вълка-
дин видя, че портите на манастира бяха цели и неразру-
шени. Стенописите и те бяха непокътнати, та момчето с

право си помисли, че в съня си вижда манастира такъв, ка-
къвто е бил преди. Сетне обаче стана нещо, което накара
кожата му да настръхне.

197