Page 197 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 197

ОКОТО НА ВЪЛКА

                   Вълкадин имаше усещането, че както очите на светеца,

              така и тия на коня го следят непрекъснато. Тия икони като
              че да бяха живи.
                  Боян каза:
                  –  Сложете го на масата.
                  И положиха тялото на Кръстан на дървена маса.

                  И Боян, като застана до тялото на войводата, започна да
              отправя молитва към Свети Мина:
                  –  Ти, великомъченико Мина, горещ наш защитник в
              скърбите  и  нещастията  ни,  който  предпочете  небесното

              войнство повече от земното, а честта, славата богатството и
              временните  удоволствия  съумя  да  обърнеш  в  любов  към
              Христа, изцери душевните и телесните болки на Кръстан…
              Запази както него, така и нас непокварени. Защити ни от

              нашите видими и невидими врагове, които безпричинно ни
              притесняват  и  измъчват  нашата  смирена  душа.  Прогони
              всякакво сатанинско и лукаво на врага действие и ни очисти
              от нечистите духове. Аз, Боян, наречен още Вениамин, сега

              смирено  моля  със  сърце,  изпълнено  с  вяра,  помогни  на
              Кръстан. Амин!
                  И всички, които бяха по него време в църквата, повто-
              риха:
                  –  Амин!

                  И сториха кръстния знак.
                  В него миг слънцето изгря и един лъч светлина навлезе
              в параклиса през малкото прозорче в стената. И Кръстан се


                                                                        195
   192   193   194   195   196   197   198   199   200   201   202