Page 274 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 274
Васил Попов
дърветата, мъглата се разкъсваше, а слънцето хвърляше
тежките сенки на дъбовете върху дола, където бяха кърджа-
лиите и където мъглата си оставаше все така гъста. От тази
позиция хайдутите и таксидиотите виждаха хората на Кара
Фейзи, които бяха прилични на бледи духове, но кърджали-
ите тях не можеха да видят.
По някое време от сянката на съседното дърво обаче
Стойко чу изстрел от кремъчен пищов. Оръжието прос-
ветна и разкри позицията на тоя, който стреляше с него.
Беше Велизар.
Долу – от мъглата, Кара Фейзи стреля към сянката на
дъба, където бе Велизар.
Тялото на младия хайдутин се търкулна към дола и
падна мъртво в краката на главатаря.
– Стреляйте по сенките на дъбовете! – викна Кара
Фейзи на хората си.
Прикритието на хайдутите и таксидиотите беше разк-
рито. Живко сам се спусна към дола – хукна след тялото на
брат си, навярно надявайки се, че Велизар е все още жив и
може да му се помогне. Въпреки това дори не успя да го
стигне, понеже Кара Фейзи погуби и него. И още много от
хората на Кръстан паднаха мъртви и в дола – крясъците им
се смесиха с тези на кърджалиите.
Стойко Глог даде знак, след който хайдутите и такси-
диотите започнаха да бутат струпаните по височините на
272
