Page 275 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

дола камъни. Тежките скали се затъркаляха надолу към

дола, прекършвайки всичко по пътя си.
Стойко обаче не отместваше погледа си от главатаря на
кърджалиите.
Там долу Кара Фейзи, върнал увереността и силите си,
след като бе разкрил прикритието на хайдутите, посичаше

с ятагана си падналите в дола ранени таксидиоти и хайдути
и съумяваше да избегне всяка една от скалите, които хората
на Кръстан запращаха към дола.
Яхнал жребеца си, агата се бе отправил към другия

край на дола, където беше Кохейлан, пазена от Боян, Въл-
кадин и Кръстан. Деслав и Вергил също бяха там – те първи
срещнаха Кара Фейзи в битка. Агата обаче ги надви бързо.
Деслав падна мъртъв под копитата на черния кон, а Вергил

бе посечен от ятагана на Кара Фейзи.
Стойко Глог гледаше тоя човек, който бе напът да по-
губи момчето, което отгледа и обикна като свой внук, Кръс-
тан, който порасна пред очите му, и Боян, от когото бе нау-

чил толкова много и на когото бе отнел всичко.
Стойко не можеше да го позволи.
Затова скочи с вик в дола. Метна се върху Кара Фейзи
и стовари дряновата си тояга върху агата. Кърджалията
падна от гърба на черния жребец, обаче не изпусна ятагана

от ръцете си и побърза да се изправи отново на крака, та да
отвърне на удара на Стойко. Движенията на Кара Фейзи

273