Page 280 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Войводата усети как десницата му се отпуска. Досега

Боян никога не го бе подвеждал. Довери се на стареца и тоя
път.
Сетне Боян добави:
– Изведи хората си от дола. Но не ги води на запад.
– Само там гората не е обгърната в пламъци, татко Бо-

яне – рече му Кръстан. – Няма накъде другаде да ги водя.
– Знаеш, че там ще ви пресрещнат други кърджалии,
чиито куршуми ще отнемат животите ви.
– Нямаме друг избор – каза Кръстан.

– Напротив – прекъсна го Боян. – Поведи хората си
към огньовете, Кръстане.
– Какво говориш? Искаш живи да изгорим ли? – недо-
умяваше Кръстан.

– Ще завали – рече му преспокойно старият пандур.
Кръстан гледаше Боян и ясно четеше в очите му увере-
ност. И се чудеше дали тоя старец знаеше бъдещето, или
познаваше гората и времето в нея твърде добре, та знаеше

кога ще завали.
Няколко мига по-сетне от небето падна първата капка
дъжд върху лицето на Кръстан.
Войводата се обърна към Кара Фейзи. Решил да пос-
луша Боян, Кръстан не погуби агата. Само стисна юмрука

си и го стовари на лицето му, при което оня изгуби свяст,
та се просна на земята.

278