Page 281 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

АЛИ БЕГ

Али бег и хората му заеха позициите си. Застанаха до-
сами западния край на гората и зачакаха, заредили пищо-
вите и пушките си.
Пламъците на пожара, който сами бяха запалили и
който гореше в другия край на гората, се издигаха високо

над дъбравата. Вятърът донесе от изток не само задушливия
дим на пожарите, но и облаци в небето.
Али бег и хората му дълго време слушаха изстрелите,
които се носеха от дъбовата гора. Някъде в нея навярно

баща му се сражаваше заедно с хайдутите на Кръстан вой-
вода.
Синът на Кара Фейзи очакваше всеки момент хората на
Кръстан, осъзнали опасността от пожара и нямащи къде

другаде да избягат, да подирят изход в западната част на
дъбравата. Ала то не стана така.
Понеже ето, от гората и пред хората на Али бег започ-
наха да излизат няколко мъже. Но те не бяха хайдути, а кър-

джалии.
Хората на Кръстан отказваха да излязат от гората.
Али бег вдигна поглед към покритото с гъсти облаци
небе.
Първата капка дъжд, която кърджалията усети, падна

на ръката му.

279