Page 285 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Вълкадин знаеше, че тоя знак изобразява конска глава,

обвита в огнени пламъци.
И като гледаше тоя белобрад старец, стиснал здраво
дряновата си тояга и яхнал бялата кобила на фона на огне-
ните вълци, Вълкадин мислеше още, че пандурът е прили-
чен не само на Самсон, но и на светеца, който бе изобразен

на иконите в манастира и който бе покровител на вълците –
Свети Мина. Наистина Вълкадин имаше усещането, че пред
него стои свят човек, надарен с неземна сила и знаещ що
престоеше да се случи.

– Минавайте по мостовете – рече Боян.
Първи минаха Кръстан и Вълкадин.
Стъпиха на моста, в който бе вградена сянката на
Вихра. Под него реката бушуваше и вълните ѝ се разбиваха

със страшна сила в основите на съоръжението. Въпреки
това то не помръдваше и устояваше на дивата река.
Като минаха по моста на Вихра, Кръстан и Вълкадин се
намериха на острова, след който следваше мостът, в който

Боян сам се бе опитвал да вгради сянката си.
Мостът на Боян – неумело граден през годините, тре-
переше като лист. Вълните на придошлата река клатеха ос-
новите му. Изглеждаше сякаш съоръжението всеки момент
щеше да се срине, отнесено от бесните води.

По тоя мост Вълкадин мина сам – с плахи крачки и с
мисълта, че всяка една такава може да доведе до срутването

283