Page 290 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

успя да си пробие път през гъстите облаци. И лъчите му се

процедиха през облака дим, обгърнал моста на Вихра и сър-
ната. И като това стана, сърната като че за миг изчезна.
И в облака дим – на мястото на сърната, остана сянка
на жена. Жена с дълги коси. Вълкадин с право си помисли,
че това бе сянката на Вихра.

Облакът дим за миг се разсея – тогава сянката на же-
ната изчезна. И на нейно място се появи отново сърната.
Пак духна вятър. И нов облак дим скри от погледите на хо-
рата сърната, та на нейно място за сетен път се появи сян-

ката на жена.
Това се повтори няколко пъти. Вятър, облак дим – и
ето, сърната като че се превръщаше в сянка на жена.
Боян – също като Вълкадин и останалите мъже, наблю-

даваше това чудо дълго време.
До момента, в който мостът, в който сам старият пан-
дур се бе опитвал да вгради сянката си, не рухна със
страшна сила.

Огромна маса от каменни блокове полетя към дивата
река, понасяйки със себе си телата на Кара Фейзи и Боян.
Кохейлан и черният жребец също паднаха в реката, цви-
лейки жалебно.
Сърната, която допреди миг стоеше на моста на Вихра,

изчезна. И на мястото, където допреди малко само се изди-
гаше мостът на Боян, остана само облак прах и дим. И в
него Вълкадин видя две сенки – на прегърнати мъж и жена.

288