Page 294 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 294
Васил Попов
млади. Тях Аслан знаеше само по име – Нурхан, Кемал и
Метин.
Когато Кара Фейзи сам забеляза Аслан, пристъпи нап-
ред. И му извика:
– Нали знаеш, че всичко това стана заради тебе, Ас-
лане?
Аслан нищо не отговори.
Кара Фейзи първо понечи да извади пищовите от си-
ляха си. Но навярно сам се досети, че оръжията вече са
мокри и неизползваеми. Затова – също като останалите кър-
джалии, грабна ножа и ятагана си.
Аслан се обърна и побягна обратно към манастира.
Първи след него тръгнаха Нурхан, Кемал и Метин, пос-
ледвани от Ахмедоглу Хасан и Омер. Кара Фейзи се обърна
към Кохейлан. Яхна я и я пришпори напред, изпреварвайки
останалите кърджалии.
КАРА ФЕЙЗИ
Премръзнал и мокър до кости, Кара Фейзи гледаше Ас-
лан, който стоеше пред него и който му бе откраднал Ко-
хейлан. Ако не бе той, нищо от това нямаше да се случи.
Много от хората на Кара Фейзи щяха да са още живи. И
Кръстан и хайдутите му навярно нямаше да се измъкнат. За
всичко това бе виновен Аслан.
Агата пристъпи към Аслан, който стоеше пред портите
на манастира „Свети Мина“. Пристъпи напред и му рече:
292