Page 294 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 294

Васил Попов

           млади. Тях Аслан знаеше само по име – Нурхан, Кемал и

           Метин.
               Когато Кара Фейзи сам забеляза Аслан, пристъпи нап-
           ред. И му извика:
               –  Нали знаеш, че всичко това стана заради тебе, Ас-
           лане?

               Аслан нищо не отговори.
               Кара Фейзи първо понечи да извади пищовите от си-
           ляха  си.  Но  навярно  сам  се  досети,  че  оръжията  вече  са
           мокри и неизползваеми. Затова – също като останалите кър-

           джалии, грабна ножа и ятагана си.
               Аслан се обърна и побягна обратно към манастира.
               Първи след него тръгнаха Нурхан, Кемал и Метин, пос-
           ледвани от Ахмедоглу Хасан и Омер. Кара Фейзи се обърна

           към Кохейлан. Яхна я и я пришпори напред, изпреварвайки
           останалите кърджалии.

               КАРА ФЕЙЗИ

               Премръзнал и мокър до кости, Кара Фейзи гледаше Ас-
           лан, който стоеше пред него и който му бе откраднал Ко-
           хейлан. Ако не бе той, нищо от това нямаше да се случи.
           Много от хората на Кара Фейзи щяха да са още живи. И
           Кръстан и хайдутите му навярно нямаше да се измъкнат. За

           всичко това бе виновен Аслан.
               Агата пристъпи към Аслан, който стоеше пред портите
           на манастира „Свети Мина“. Пристъпи напред и му рече:


           292
   289   290   291   292   293   294   295   296   297   298   299