Page 297 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

Кара Фейзи и останалите кърджалии вече бяха пред

портите на манастира, готви всеки миг да влязат в него. Ас-
лан нямаше време да дири сега вълка. Затова побърза да на-
пусне параклиса. Качи се на ходника и се скри в одаята, в
която бяха оръжията му. Приготви пищовите си. Знаеше, че
те щяха да са неговото предимство. Понеже барутниците му

бяха сухи, за разлика от тия на Кара Фейзи, Ахмедоглу Ха-
сан, Метин, Кемал, Нурхан и Омер, които излязоха мокри
от реката.
Приготвил пищовите си, Аслан зачака. По някое време

дочу стъпки по ходника. Някой приближаваше одаята му.
Но когато оня стигна вратата на съседната одая, от нея изс-
кочи нещо, което предизвика ужас и викове у приближава-
щия. Аслан го позна по гласа – беше Ахмедоглу Хасан.

Също така до ушите на Аслан достигнаха гърлено ръмжене
и звуци от щракване на челюсти.
Стиснал кремъчните си оръжия, Аслан се показа от
одаята, та излезе на ходника. И завари там Едноокия, който

разкъсваше гърлото на Ахмедоглу Хасан. Цялата муцуна на
вълка бе покрита с топлите кърви на кърджалията – такива
капеха и от острите му зъби.
Едноокия се обърна и погледът му срещна тоя на Ас-
лан.

И като го гледаше, Аслан с право си мислеше, че въл-
кът му помага, макар да не знаеше причината за това. Но
тая мисъл го изпълни със спокойствие. Донесе му мир.

295