Page 299 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОКОТО НА ВЪЛКА

КЕМАЛ

Безпокойство и паника бяха обзели сърцето на Кемал,
когато той влезе в една от одаите, намиращи се на втория
ходник. Знаеше, че трябва да се оглежда вече не само за
предалия ги Аслан, но и за вълка.
Вътре в одаята беше тъмно и студено. И тихо. От двете

страни на Кемал – вляво и вдясно, имаше други две открех-
нати врати, които отвеждаха към други две одаи.
Кемал стискаше здраво ножа и ятагана си, но въпреки
това продължаваше да се чувства все така неуверен и при-

теснен. Обърна се наляво и тръгна към намиращата се там
одая, но тогава зад него – от останалата зад гърба му стая,
се чу гърлено ръмжене, което привлече вниманието му.
Кемал побърза да се обърне. И срещна погледа на ед-

ноокия вълк. По оголените му остри зъби и по муцуната му
още се стичаше кръвта на Ахмедоглу Хасан.
Кемал вдигна високо ятагана си, готов да атакува звяра.
Но в тоя момент сам бе нападнат зад гърба му. Понеже от

другата одая изскочи Аслан. И острието на неговия нож се
заби в тялото на Кемал, та той падна мъртъв на земята и
ужасен от мисълта, че един див звяр помага на Аслан.

АСЛАН

През цялата нощ Аслан и Едноокия се криеха по одаите
и дебнеха сгоден случай да погубят някой от кърджалиите.

297