Page 302 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

виждаха единствено приближаващите го Нурхан, Омер и

Кара Фейзи, яхнал бялата си кобила.
Първи го стигна Нурхан – той връхлетя на Аслан и два-
мата навлязоха в ожесточен ръкопашен бой. Накрая Аслан
грабна един камък и с него разби главата на противника си,
та запрати тялото му към пропастта. Същото стори и с

Омер.
Но сам Аслан, ранен и на края на силите си, изгуби рав-
новесие, та залитна след отправилото се към дъното на про-
пастта тяло на Омер. С десницата си обаче успя да се за-

държи на една скала и увисна на нея.
Кара Фейзи го доближи преспокойно. И със същото
това спокойствие агата слезе от гърба на Кохейлан. Приб-
лижи се към увисналия над пропастта и намиращ се по него

време в краката му Аслан.
И Кара Фейзи се обърна към Аслан с думите:
– Знаеш ли, Аслане… Никога не съм харесвал конете.
Аслан трудно можеше да повярва на тия думи. Но нищо

не каза.
Кара Фейзи продължи:
– Но дъщеря ми ги харесваше.
Още каза агата:
– Името ѝ бе Азра… Когато бе малка, заболя от

страшна болест. Какво ли не правих – нищо не ѝ помагаше.
Накрая я заведох в манастира „Свети Мина“. Местните
хора говореха, че там живее една жена, която върши магии.

300