Page 306 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 306
Васил Попов
По-късно същия ден двамата, яхнали бялата кобила на
Кара Фейзи, напуснаха дома и селото завинаги.
ВЪЛКАДИН
Вълкадин повече никога не видя Кръстан войвода и
хайдутите. А Златан – брат му, по чудо оздравя сам и се раз-
мина със смъртта.
Няколко години по-късно – посред зима и в дълбок
сняг, Вълкадин се върна сам в манастира „Свети Мина“.
Мина покрай моста на Вихра и мястото, на което преди се
издигаше мостът на Боян. Коритото на реката отново бе
пресъхнало, та Вълкадин го прекоси без проблем.
След някое време стигна и манастира. Светата обител
бе пуста. Нямаше го вече Боян. Нямаше ги таксидиотите и
хайдутите. Всичко бе спокойно.
Вълкадин разчисти снега под короната на ореха. Запали
огън и като постла дебели одеяла, легна да спи под дървото.
Надяваше се, че ще му се присъни още веднъж някой от
близките, които загуби. Искаше му се да види отново майка
си Деспа. Да чуе успокояващия глас на Боян. Да зърне дядо
си – Стойко Глог, и той да го пита дали си има достатъчно
тръни от глог. Да зърне отново Вихра…
Но нищо от това не стана.
На сутринта Вълкадин се събуди. И отиде в скриптори-
ума.
304
