Page 311 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Овчарка

І

К
акто всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно
с овцете си покрай баба-Каменовата къща, която от
няколко години насам беше – също като стопанката си, най-

тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се
намираше в центъра на селото – до мегдана, където хората
събираха овцете си и ги изпращаха на паша. При това Сто-
именка погледна в двора и първо видя баба Камена, закрила
лице с длани, да седи на едно малко трикрако столче, а

после я чу да плаче.
Камена не бе родена във Филиповци и не в това село бе
отраснала, но мъжът ѝ Ефтим бе. И Камена не искаше да

живее във Филиповци, а Ефтим винаги това бе искал. На
младини Ефтим искаше Камена от родителите ѝ и беше го-
тов да я вземе заедно с тях от Мрамор, ала те не я даваха,
пък и тя не го любеше. И Камена не искаше да види как
родната ѝ къща изгаря заедно с родителите ѝ под лъчите на

309