Page 315 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

Златан яздеше своя кон-сърце – това си помисли баба

Вита.
И нищо, че хората казваха, че Златан не слизал от коня.
То не беше истина. Въпреки това през главата на Вита мина
и тая мисъл, че конят-сърце може да си променя цвета. По-
неже какви ли не коне бе яздил Златан! Червени, кафяви,

жълти, шарени… Всякакви! Вита се усмихна. Сети се, че от
няколко години конят-сърце, който яздеше Златан, бе бял,
а сетне се уплаши, понеже ето, откъм завоя вече се показа
Златан.

И вече не бял кон-сърце яздеше, а черен.
– Няма ги овцете, бабо! – каза отдалече Златан. А ху-
бав, плътен глас имаше.
Хубав беше и Златан. С дълги черни къдрици. Силен го

направиха ездата и работата за конете – за конете и за сър-
цето, заради които кракът му (или по-скоро копитото на
коня му) рядко стъпваше във Филиповци.
В последно време обаче идваше всеки ден и то поня-

кога по два пъти на ден, но Вита не го пита за причината.
Той не идеше при нея.
– От Мисловщица яздя – така казваше той: яздя, а не
идвам. – Преди Селище спрях коня. Така, да почине малко.
Ама виж го какъв хубав кон стана! – засмя се Златан и по-

тупа жребеца по дебелия му врат. – И как няма да стане,
като толкова много се грижа за него! Като дете съм го гле-
дал!

313