Page 317 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

А Златан и Вита поеха по баира към мегдана на селото.

Той – с коня си, тя – с тояжката. И баба му едва крачеше, а
той не слезе от жребеца, та да повърви заедно с нея.

III

Там – на мегдана на Филиповци, на лунна светлина

Вита различи голямата тълпа. И наистина ѝ се стори тол-
кова голяма, че си каза: „Във Филиповци овце нямат тол-
кова много хора. Тука ще да са дошли и такива, дето ня-

мат овце.“ Права се оказа, а го разбра, когато мъчно нап-
рави още няколко крачки и започна да различава гласовете.
Първите бяха на Цецка и Станка.
Цецка каза:
– Абе, страшно, страшно… Колко да е страшно? И по-

страшно има.
После майка ѝ – Станка:
– Права е дъщеря ми.

– Така викате вие, понеже нямате ни кози, ни овце! –
обади се Стоименка. – Лесно ви е на вас. Ама аз ще ви кажа:
Страшно е туй, че овцете ги няма!
– Страшно е! Страшно… – обади се и тълпата.
Вита и Златан още бяха далеч от останалите, но чуха и

гласа на техния съсед Пламен да казва:
– Лошо ще е, ако са се разпилели вече. Ето, стъмни се
и инстинктът ще ги накара да се забият по трънаците, по

315