Page 314 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

вече имаше хора, които не го бяха виждали да ходи пеша.

И говореха, че Златан и конят станали едно цяло и не мо-
жели един без друг. А един ден, когато Златан беше още
малко дете, Вита го прегърна, притисна го силно у гърдите
си и се уплаши, понеже ѝ се стори, че не сърце да бие в гър-
дите му, а конски тропот чу. И тогава младият Златан беше

спокоен, та неговият кон-сърце, заключен в клетка от ребра,
препускаше в тръс. А когато бе ядосан, Вита чуваше как ко-
нят-сърце препуска в галоп и се опитва да разбие Златано-
вите ребра, та да излезе.

Един ден Вита си помисли, че Златан наистина се е слял
с коня и на ездача не му е нужно да пришпорва или спира
животното, защото то първо чуваше, после чуваше и разби-
раше и накрая чуваше, разбираше и изпълняваше волята на

Златановия кон-сърце.
А днес, пет години след като един циганин се опита да
убие Златан заради жълтиците в джоба му и му остави дъл-
бока рана в гърдите, на която ѝ трябваше дълго време, за да

зарасне (а може би още не бе зараснала); днес, когато конс-
кият тропот се приближаваше откъм завоя, друго си мис-
леше Вита. И то бе, че след толкова години конят-сърце
вече е успял да се освободи от Златановите ребра и да из-
лезе, но Златан не го бе пуснал да избяга, понеже не може

да живее без него, та и затова сега стискаше здраво юздите
му и го яздеше.

312