Page 312 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

горещото слънце, но то се случи едно лято. И хората, които

знаеха тая история, говореха, че и Камена била в пожара, но
не изгоряла и никога не ще изгори, защото била от камък.
Много неща Камена не искаше, но те се случиха и за-
това накрая, още млада, тя остана сираче без дом, видяло
единствено спасение във Филиповци и по-точно в Ефтимо-

вия дом, който можеше не едно, а две семейства да побере.
И откакто се взеха с Ефтим, той се грижеше добре за нея,
обичаше я и бе щастлив, но тя рядко излизаше по селото и
не приказваше с никого.

И ето сега, същата тая баба Камена от Мрамор – вече
натрупала бая години; същата, дето рядко обелваше дума
дори когато я поздравяваха; дето не пророни сълза и на
гроба на родителите си; дето вървеше като призрак по се-

лото, призрак от камък; същата тая баба Камена сега седеше
и плачеше.
А Стоименка не би я заговорила, ако не я бе чула и ви-
дяла да плаче. Попита я:

– Какво има, бабо Камене? Защо плачеш?
Баба Камена отговори:
– За гърнето е…
И свали дясната си ръка от лицето, та посочи счупеното
глинено гърне пред краката си.

На Стоименка ѝ се стори странно, че тая жена, която
никой никога не бе виждал да рони сълзи, сега плачеше за
едното гърне.

310