Page 308 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

„донейде“ ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец

говорех, като младенец мислех и като младенец разсъжда-
вах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виж-
даме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега
зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А
сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от

тях е любовта.“
Вълкадин сгъна отново свитъка и го върна на мястото
му. И мислеше, че наистина всичко, което бе станало дотук,
имаше своята цел. Но нищо от това, което се случи, нямаше

да стане, ако не бе любовта в сърцата на тия хора, които
участваха в тази история. И ако Господ има план за всичко,
то любовта на хората е Неговото най-силно оръжие, с по-
мощта на което бива изпълняван тоя план. Понеже ето, ако

не бе обичта на Деспа към Вълкадин и Златан, нямаше Въл-
кадин и Деспа да идат в гората. И Деспа нямаше да спаси
Кръстан, свързвайки душата му с тая на едноокия вълк. А
ако душата на Кръстан не се бе свързала с тая на вълка, пре-

дателството на Огнян нямаше да бъде разкрито. И ако не бе
любовта на Стойко Глог към Вълкадин, старецът навярно
нямаше да повярва на предупреждението на момчето за
предателството на Огнян. И ако не бе любовта на Боян и
Вихра, двата моста, по които Кръстан и хората му се спа-

сиха от кърджалиите, нямаше изобщо да съществуват. И
ако Аслан не изпитваше тая любов, която изпитваше към
Яна, навярно нямаше да спаси Едноокия, с чиято душа бе

306