Page 318 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

скалите, та да се крият от вълци. Ако са се разпилели, ника-

къв шанс да ги намерим! Ето тогава ще стане страшно!
– Страшно, страшно – повтори вече по-плахо тълпата.
– Лошо…
– Всички ли, които имат овце, са тука? – обади се Сто-
именка пак. – Гледам и Вита идва ей там… Друг остана ли?

– Калинка! Калинка я няма! – каза Цецка.
– А Калинка! Хе-хе! Ти пък какво говориш! – рече
Пламеновият син Иван, леко пийнал и развеселен. – Тя Ка-
линка само за ракията си мисли. Веднъж… Вървим си ние

двамата с нея за Глоговица, а тя натоварила много багаж и
по едно време спира и почва да вика: Абе, къде е ракията?...
А, ето я! И чак после – след като я намери, пита: Абе, къде
е Борис? Къде си оставих сина?

Някои се засмяха, а Стоименка каза с усмивка:
– Не е хубаво това, че първо за пиенето пита, а не за
човека… Човекът над всичко, хора!
– Човекът, човекът… – повтори тълпата.

А Вита и Златан още не я бяха стигнали, когато покрай
тях профучаха Яблена и Марчето.
Марчето завика:
– Какво става? Къде са овцете? Овцете ми къде са?
– А моите? – обади се Яблена, макар да знаеше, че къ-

дето са и на Марчето овцете, там са и нейните.

316