Page 320 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 320
Васил Попов
– А за овцете как питате? – каза Вита.
Стоименка не отговори.
Цецка се обади:
– Права е Вита… Съвсем забравихме Крума. Важно е
сега да разберем какво е станало с него!
– Забравили сме го били! – тросна се Яблена. – Той
овцете ни е забравил някъде!
– Овцете, овцете… – заповтаряха хората.
– Крума да си ни ги върне, пък после да се беси, ако
иска! Върне ли ги, аз утре няма да ги пускам на паша! – рече
Марчето.
И Вита се обади:
– Недейте така… Случва се. Всичко се случва. Да раз-
берем първо какво е станало, после да съдим Крума. Пък и
ако не той, кой ще е овчар? Знаете, миналата година никой
не искаше. Само Крума! Той си е открай време сам овчар, а
не е лесно с толкова овце.
– И това е вярно! – заключи Стоименка.
А сред хората, които нямаха овце – тия, които в тоя мо-
мент бяха без грижи и които се радваха просто на тълпата,
беше Веката, когото главата не го слушаше много. Той от
време на време започваше да си тананика:
– Дирли-дии! Дирли- дии!
И никой не му обръщаше внимание, докато не запя:
– Дидзайте се, жене усмърделе,
Сви овчаре овце изпущаше…
318
