Page 322 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

После мина покрай портата на Ефтимовия дом, където

все още стоеше баба Камена и чакаше. И очите ѝ се впериха
в тези на Вита и сякаш я молеха за нещо. Тогава Вита се
засрами. Ето, и тя сега не се сети да пита за Крума. Прати
Златан да отвори портите за овцете, а можеше да го прати
да разбере как е овчарят. И Вита разбра, че пак ще трябва

да бъде баба-Каменовият глас и завика към децата от дол-
ната махала:
– Има ли го Крума?
Камбаненият звън обаче все повече се усилваше и де-

цата явно не чуваха думите на старицата.
Повтори:
– Има ли го Крума с овцете?
Отговор не получи.

Обърна се към баба Камена и рече:
– Спокойно, ще си дойде.
И си тръгна. Остави баба Камена да чака сама на пор-
тата своя син.

IV

Права излезе Вита, като каза на внука си, че овцете ще

я изпреварят. Изпревариха я обаче по другия път, който не
бе по-кратък, но оттам минаваше стадото. И когато доб-
лижи къщите в махалата си, Вита чу съседите ѝ да говорят.
Пламен питаше:

– Колко овце ти дойдоха, Борко?

320