Page 292 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Излязоха плахо на полето, оглеждайки се за дебнещ ги

враг. Но такъв нямаше. Полето беше чисто.
И продължиха все на изток.
Старата дъбрава остана далеч зад гърба им, когато нав-
лязоха в друг един лес от букови гори.
Слънцето залязваше, когато Кръстан се спря. И Вълка-

дин го чу да казва:
– Тази нощ е последната от нощите на Вълчите праз-
ници.
То значеше, че тая нощ за последен път душата на

Кръстан щеше да се пренесе в тялото на едноокия вълк.
И Кръстан, като седна и облегна гърба си на дънера на
стар бук, затвори очи и добави:
– Имам да свърша още една работа.

АСЛАН
През прозорците на манастира „Свети Мина“ Аслан
наблюдаваше пожара, обхванал гората. Не знаеше що да

стори. Но не можеше да напусне светата обител, та да ос-
тави едноокия вълк сам в нея. И като не знаеше що друго да
направи, прекара целия ден в молитви. И по някое време
наистина заваля такъв един пороен дъжд, който започна да
гаси пожара, оставяйки след него само гъсти облаци задуш-

лив дим.

290